Канадски учени откриха молекулярният ключ, отговорен за поддържането на вътрешния ни биологичен часовник.

Отдавна е известно, че денонощния ритъм се определя по естествен път от светлината, но досега учените не бяха наясно как точно става това.

Новото изследване показва, че наличието на светлина освобождава фосфати в организма, които от своя страна се свързват с протеин в мозъка, наречен eIF4E. Процесът е известен като фосфорилиране и чрез промяната на някои от параметрите му, учените са получили по-голяма яснота за начина на работа на вътрешния ни часовник.

За по-доброто разбиране на процесите, учените са извършили опити с мишки, при които са използвали изкуствено променена форма на протеина eIF4E, която не може да се фосфорилира. След това в лабораторни условия са променили продължителността на деня и нощта за мишките от 12 на 10.5-часови цикли.

Резултатите показват, че мишките при които процесът на фосфорилиране  не протича правилно, изпитват безсъние, отпадналост, липса на апетит. Откритието на този механизъм може да даде на учени ценни насоки за по-доброто разбиране на състояния като безсънието и депресията.

Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2015/04/150427152300.htm