Алтруизмът – да  се раздаваш и помагаш на другите, без да очакваш нищо в замяна – е един от универсално признаваните човешки добродетели, независимо от културата и епохата. Но, както се оказва, едни от най-близките ни родственици в животинското царство могат да бъдат алтруисти, също като най-добрите сред хората.

Изследователи от Университета Дюк откриха, че бонобо – вид по-дребни шимпанзета – са способни да проявяват желание да помагат на непознати себеподобни, дори когато самите те нямат никаква ползва от това.

В рамките на проведените експерименти, е проверено дали  бонобо е склонно да помогне на второ, непознато бонобо да получи храна, която иначе то не може да достигне само. Храната е била под формата на ябълка, закачена нависоко така, че да не може да бъде достигната от земята. За да бъде освободена ябълката, трябва едното бонобо да се качи отгоре на клетката и да я освободи. За да направи това обаче, бонобото-доброволец трябва да се реши да напусне стая, пълна с играчки и да се лиши от удоволствието си.

Резултатите показват, че когато под ябълката е имало непознато бонобо, първото четири пъти повече се е решавало да се лиши от играта си и да я освободи. Интересен факт е, че няма разлика в честотата на желанието да окаже помощ в зависимост от това дали другото бонобо изрично е молило за помощ или не.

Във втори експеримент учените са пускали на група бонобо видеозаписи на непознати бонобо, които се прозяват. Групата е реагирала така както би реагирала, ако гледа познати лица – отделните бонобо започват да се прозяват в отговор на видяното. Счита се този феномен е израз на способността за изпитване на емпатия.

Ксенофилията или благоразположението към непознати, може да еволюира, когато ползите от сближаването са в състояние да надхвърлят потенциалните „разходи“.

Източник: www.nature.com

Снимка: Hare et al., Scientific Reports