Близнаците са били нещо обичайно за древните ни прародители
Неотдавнашно проучване показва, че по-големите мозъци и подобрените когнитивни способности на приматите може да са се развили чрез преход към едноплодни раждания.
Проучването, обхващащо близо 1000 вида бозайници, установява, че раждането на близнаци е било стандартна репродуктивна стратегия сред ранните примати преди около 60 милиона години. Преминаването към едноплодни раждания, което се е случило преди поне 50 милиона години, представлява голяма еволюционна адаптация, настъпила независимо в различни линии примати.
Изследванията показват, че тази промяна е позволила на майките да съсредоточат цялата си енергия върху едно бебе, което е било от ключово значение за развитието на по-големи и по-здрави бебета. Това е било особено важно за видовете, които са развивали по-големи мозъци и тела.
Това откритие променя разбирането ни за репродуктивната еволюция на приматите. Преминаването от многоплодни към едноплодни раждания изглежда е било ключов етап в развитието на по-сложни когнитивни способности.
Откритията са от значение за съвременното човешко възпроизводство. Някога раждането на близнаци е било често срещано явление, но сега в глобален мащаб то е само около 1,2% от общия брой раждания. Този процент обаче расте устойчиво през последните няколко десетилетия благодарение на напредъка в репродуктивните технологии и раждането на все по-късен етап от живота.
Изследванията показват еволюционни компромиси между раждането на едно дете и на близнаци. Съвременните бременности с близнаци са свързани с повишени медицински рискове, включително по-чести преждевременни раждания и по-дълъг престой в отделенията за интензивно лечение на новородени. Това дава представа за еволюционния преход към раждане на едно дете. Съсредоточаването на ресурсите върху едно-единствено потомство вероятно е осигурило по-добри шансове за оцеляване както на майката, така и на бебето.
Източник: McBride, J.H.; Monson, T.A. The Evolution of Primate Litter Size. Humans 2024, 4, 223-238. https://doi.org/10.3390/humans4030014