От вече почти век е известно, че Вселената се разширява. В основата на това знание стои законът на Хъбъл и в частност константата на Хъбъл. Установяването на точната ѝ стойност е от ключово значение за разбирането ни за миналото и бъдещето на Вселената – без нея не можем точно да определим големината на отдалечените галактики, възрастта и историята на разширение на Вселената.

За измерването на константата на Хъбъл са използвани различни методи, които дават стойности между 67 и 73 километра за секунда за мегапарсек (3,26 милиона светлинни години).

Именно тази разлика в получената стойност кара учените да търсят нови, по-точни методи за измерването ѝ. И астрономи от Калифорнийския университет, Лос Анджелис считат, че разполагат с такъв метод.

При новият начин за измерване се използват квазарите – най-ярките обекти в космоса и вероятно едни от най-старите. Черпейки енергия от масивни черни дупки, те излъчват главозамайващи количества енергия и могат да бъдат милиарди пъти по-ярки от Слънцето, често закриващи светлината на всички други звезди в галактиката си.

Астрономите са решили да използват такива квазари, в близост до които има друга галактика. По този начин наблюдател от Земята може да направи две различни снимки на един и същ момент. На едната снимка се улавя светлината, идваща директно от квазара, а на другата – тази, която пристига, изкривена от гравитационното поле на близкостоящата галактика.

Забавянето във времето между двата проблясъка на светлина, заедно с информацията за гравитационното поле на галактиката, дават възможност на учените да определят точно разстоянието между Земята, квазара и галактиката. Знаейки това те могат по-точно да определят и скоростта на разширяване на Вселената. Нещо повече – учените възнамеряват да изучават и квазари, в близост до които има повече от 1 галактика. Така могат да се получат 2, 3 и дори 4 отделни снимки на един и същ обект.

Първите получени данни сочат, че стойността на константата на Хъбъл е 72,5 километра за секунда за мегапарсек. Тази стойност е в унисон с резултатите получени, чрез изучаването на светлината от експлодиращи свръхнови. В същото време тя е с 8% по-висока от стойността, получена чрез изучаване на космическо свръхвисокочестотно фоново излъчване – остатък от първата „родена“ светлина 380 000 години след Големия взрив. Бъдещи измервания ще позволят допълнително да се прецизира стойността на константата и в крайна сметка – да знаем повече за собствената си вселена.

Източник и снимка: Калифорнийски университет – Лос Анджелис