Сателитна техника може да революционизира начините за откриване и следене на замърсеността на водата с микропластмаси


Замърсяването на океанските води с пластмаси е един от сериозните екологични проблеми. Голямото тихоокеанско сметище – циркулация на морски боклук в централната част на Северния Тихи океан – вече обхваща площ, която според някои изследвания се равнява на  15 000 000 km2 и съдържа поне 87 000 тона отпадъци, убиващи морските обитатели. Цялата тази пластмаса се раздробява на микрочастици, които след това биват поглъщани от различните водни обитатели, отлагат се в солта и накрая стигат отново до нас, чрез храната.

Измерването и следенето на степента за замърсеност на водите с такива дребни частици е трудна задача. Обикновено в отделни региони се влачат мрежи във водата и от взетите от тях проби се установява наличието на микропластмаси. Но сега един нов метод може да се окаже от безценна помощ.

Учени предложиха техника за установяване наличието на микропластмаси, основаващи се на спътникови наблюдения. По-точно, става дума за спътниковите данни, получени при измерването на грапавостта на океанската повърхност, чрез Циклонната глобална навигационна спътникова система (CYGNSS).

Оказва се, че има пряка връзка между степента на грапавост на океанската повърхност и наличието на маслени съединения, и микропластмаси във водата. Когато изследователите съпоставят своите сателитни показания и прогнози с действителните измервания, те откриват голяма степен на покриване на данните, което предполага, че техниката работи.

Това означава, че вече е възможна много по-точна картина на замърсяването с микропластмаси в океаните. Така например, данните показват, че в Северното полукълбо най-голямото замърсяване с микропластмаси е през лятото, а в Южното – в първите месеци на годината.

Също така, чрез подобно наблюдение могат да се определят основни замърсители на океанските води. Един от потвърдените такива източници е устието на река Яндзъ.

Изследователите вече се опитват да сключат партньорства с организации за почистване на океаните, за да използват данните по подходящ начин.


Източник: M. C. Evans and C. S. Ruf, „Toward the Detection and Imaging of Ocean Microplastics With a Spaceborne Radar,“ in IEEE Transactions on Geoscience and Remote Sensing, doi: 10.1109/TGRS.2021.3081691

© 2015-2019
zanaukata.eu

Харесайте ни във Facebook!


Затвори