Как окото, при цялата си сложност, е продукт на еволюцията


Очите ни са невероятно сложен, будещ възхищение с ефикасността си, орган. С цялата си сложност, те понякога са предизвиквали съмнение в определени, често религиозни хора, дали изобщо е възможно да са плод на еволюционните процеси, описани от Дарвин. Според тях, подобна сложност е невъзможно да бъде постигната чрез различни мутации в процеса на еволюцията, а би трябвало да има „творец“, „създател“, който с цялата си безгранична мощ и креативност, да ги е създал. И все пак, истината е, че именно еволюцията е довела, стъпка по стъпка, до очите, с които днес разполагаме и възприемаме света около нас. Учените, чрез неуморния си труд, вече имат пълна яснота върху процеса на възникване и усъвършенстване на окото.

Всичко започнало преди около 500 милиона години, когато в някои едноклетъчни организми като euglena се появило светлочувствително петно по телата им. Това били просто скупчени светлочувствителни протеини, но били достатъчни, за да може организма да усети къде е светлината и следователно – храната.

На по-късен етап в един плосък червей, наречен планария, тези светлочувствителни петна претърпели подобрение. Те вече не били просто разположени по тялото, били в леко извит навътре участък от него. Това позволило по-точно възприемане на посоката, от която идва светлината.

Изминали милиони години. И постепенно тези вече обособени органи започнали да потъват все по-навътре и навътре в тялото. Докато най-накрая останал само мъничък отвор. Това довела до драстично подобряване на отчетливостта на изображението и в голяма степен – до елиминиране на изкривяването на образа.

В даден момент от еволюцията, пред тесния отвор се появила „леща“. Първоначално това било прост слой прозрачни клетки, защитаващи вътрешността от околната среда. Но веднъж затворено, окото продължило развитието си. Първо, вътрешността му се запълнила с течност, което подобрило светлочувствителността му.

Еволюцията продължила и довела до появата на кристаловидна структура точно зад лещата, която се оказала чудесно средство за прецизно фокусиране на идващата светлина върху малка област от ретината. Това се превърнало в ириса ни. Бил необходим  и „пълнеж“, който да държи тази по-сложна структура стабилна и с течение на времето бялата топка, известна като склера, се оформяла до все по-завършен вид.

Паралелно с развитието на окото през последните 500 млн. години, еволюирала и частта от мозъка, отговорна за обработката на постъпващата визуална информация.

Ето така, не чрез божествено съзидание, а чрез половин милиард години упорито еволюционно налучкване и мутации ние днес можем широко да отворим очи и да се порадваме на красивия свят, който ни заобикаля!

 

 

Източник: http://ed.ted.com/lessons/the-evolution-of-the-human-eye-joshua-harvey

Снимка: Wikipedia

Facebook Коментари

© 2015-2019
zanaukata.eu
Хостинг Партньор

Харесайте ни във Facebook!


Затвори