Как изглеждат някои плодове и зеленчуци в дивата си форма, сравнени с тези, които консумираме
Генетично модифицираните храни често се „радват“ на лоша слава в медиите и в хорската представа. Изглежда, че никакви сериозни научни проучвания, дори такива, обобщаващи резултатите от над 2000 изследвания от различни страни, не могат да променят отношението на някои хора към тях. Но въпреки, че ГМО са сочени с пръст, в немалко отношения „обикновените“ храни могат да са подобни на ГМО събратята си. В ГМО културите се постигат бързи резултати в резултат внасянето на нови гени, често от други организми, понякога дори и от бактерии. Но… човечеството прави същото от хилядолетия, просто по-бавно! Достатъчно е да се огледаме, за да открием, че например в култивираните сладки картофи се съдържа бактериална ДНК, която те са придобили за няколко хилядолетия по естествен път…
Нека разгледаме няколко примера, за да сравним как изглеждат някои от често консумираните плодове и зеленчуци в дивата и в култивираната си форма.
Дива (1) срещу култивирана (2) диня. Само преди 500 години динята, която започва да добива популярност в Европа, е изглеждала по коренно различен начин. И едва ли би ни се усладила кой знае колко, особено сравнена със съвременната си форма.
Див (3) срещу култивиран (4) банан. Култивирането на бананите е започнало преди 7 000 – 10 000 години. Днешните банани, за разлика от дивите си прародители нямат големи и твърди семки.
Див (5) срещу култивиран (6) патладжан. Патладжанът се отглежда от човека от хилядолетия, но в Европа започва да става популярен преди около 600 години. Дивата форма, освен че е много по-малка от култивираната, понякога има дори и бодли – не е точно зеленчук, който бихте яли с удоволствие.
Див (7) срещу култивиран (8) морков. Култивирането на моркова е започнало около 10 век в Персия. Както може да видите от снимките по-долу, за изминалите векове, невзрачния бял или понякога лилав корен се е трансформирал в хрупкавата яркооранжева вкусотия, която познаваме днес.
Дива (9) срещу култивирана (10) царевица. Днешната сладка царевица е около 1000 пъти по-голяма от дивия си предшественик преди 9 000 години. Също така е и много по-сочна и с три пъти и половина по-високо захарно съдържание.
Впечатляващо, нали?! Излиза, че човекът от край време е бил добър в това да променя природата по начин, по който му е угодно…
Снимки: Genetic Literacy Project, Alvaro/Wikimedia Commons, Domiriel/Flickr Creative Commons, YoAmes/Flickr, Shutterstock, Fickr/Rosana Prada