Ето защо хомеопатията е безполезна


Хомеопатията е една от най-популярните форми на алтернативна медицина. Но преди да продължим, редно е да уточним какво на първо място се разбира под „алтернативна медицина„. Казано накратко, това е всяка практика, която твърди, че може да лекува, без зад това твърдение да стоят научни и неоспоримо проверими доказателства.

Ясно е, че при подобна ситуация, всяка алтернативна медицина, дори в най-безобидната си форма опасно граничи… с шарлатанството. Изхождайки от това, нека отново се върнем към хомеопатията…

Появила се в самият край на 18 век, хомеопатията най-общо казано, залага на идеята, че „подобното лекува подобно“. За целта, както и за да се избегне реалната опасност от отравяне или по-лошо от някои вещества и субстанции, при хомеопатията се прибягва до силно разреждане на веществото във вода, до количества, при които във водата не остава и ЕДНА МОЛЕКУЛА от него.

Всеки хомеопатичен препарат се приготвя, като се спазва правилото една част от веществото да се смесва с вода в различни съотношения. Най-често се използват две скали за разреждане – логаритмична (надписвана като „С“ по препаратите, напр. „12С“) и десетична (отбелязвана като D или Х).

При С-скалата 1 част от веществото се разрежда със 100 части води – това е 1С. Ако искаме да получим 2С, то тогава от първата 1/100 вещество вземаме нова 1/100 и я разтваряме отново. И така нататък. Разтвор от 12С грубо се равнява на 1/3 от водна капка, разтворена… във ВСИЧКАТА ВОДА НА ЗЕМЯТА! Или казано по друг начин, 12С е последния разтвор, при който изобщо има дори и най-малък реален шанс човек да попадне на… 1 молекула от оригиналното вещество. А сега към горното добавете фактът, че много от хомеопатичните продукти всъщност се продават в много по-висока степен на разреждане. Например популярният продукт Осцилококцинум (Oscillococcinum), се продава, разреден в степен от 200С. Разтвор от 30С не съдържа НИТО ЕДНА част от оригиналното вещество, а изчисленията сочат, че ако разтворим 1 молекула вещество в цялата наблюдаема Вселена, това грубо се равнява на 40С. При 200С ни трябват 10320 повече вселени, просто за да има шанс да срещнем и 1 молекула от него!

Другата често използвана скала е десетичната, отбелязвана като „D“ или „Х“. Но тя е просто различен начин да се упомене степента на разреждане. Така например 12С разтвор, може да бъде написан като 24Х или 24D, а гореспоменатия Осцилококцинум – като 400Х или 400D. Различните производители обикновено се придържат към едната или другата за гамата си от продукти.

За да оправдае възможността такива трудни за представяне разреждания изобщо да въздействат по какъвто и да било начин, хомеопатията активно залага на нещо, наречено „памет на водата„. Но след 200 години изследвания няма НИТО ЕДНО научно изследване, което дори отчасти да загатва за подобно свойство на водата. А малко са съединенията, които са по-добре изучени и разбрани от доброто старо Н2О.

Не на последно място е и фактът, че често изходните вещества, които предполагаемо се използват, са с напълно необоснован от гледна точка на логиката и фактите произход. Като се започне от Беладона (Atropa belladonna), за чието използване в натурална форма няма медицински препоръки за прилагане и се стигне до… черен дроб от патица, за лечение на грип. Не, не се смейте, защото именно това е активната съставка при Осцилококцинум. Или поне щеше да бъде при 10320 повече вселени…

Хомеопатията определено е трудно да бъде определена и като „природно“ лечение, въпреки че в представата на много хора тя се определя като такова.  При „бабините“ лекове се използват например билки, които доказуемо могат да предложат най-малкото облекчение. Разбира се, тяхното въздействие често е ограничено, заради относително малката концентрация на активните вещества, които могат да бъдат извлечени без специализирано оборудване. Но то все пак е измеримо и те могат да бъдат използвани чудесно като допълващи лечението с нормални медикаменти. Хомеопатията обаче разчита на твърдения, които многократно са проверявани и отхвърляни от научната общност пред последните 2 века, затова определянето ѝ като своеобразен вид „природно“ лечение е най-малкото неоснователно и заблуждаващо.

Да, но ще кажете: „– Аз използвах хомеопатичен продукт и оздравях!„. Или: „– Имам познати, които с години използват такива продукти и твърдят че им помагат страхотно.„. Да, вероятно за част от вас това е факт. Но той няма нищо общо с това, че хомеопатията работи. Единственото, с което има общо е… плацебо ефекта или изпитването на предполагаемо терапевтично въздействие, без реално да има такова. Погледнато обективно, това не е задължително лошо нещо, защото понякога, при по-леки болестни състояния плацебо ефекта може да помогне на пациента да се самоизлекува със собствените сили на организма. Но отнесено към хомеопатията, това не е толкова безобидно, колкото може да изглежда на пръв поглед. Защото въздействието на плацебо ефекта е ограничено. А има огромен брой болестни състояния, при които силата на позитивното мислене не е достатъчна, за да излекува болния. И в такива случаи пренебрегването на реално действащо лекарство с измерим ефект, за сметка на въображаемо такова може да има не една и две сериозни последици, понякога дори животозастрашаващи.

Разбира се, хомеопатичните продукти скоро няма да изчезнат от пазара, макар че има страни, в които не са толерантни към тях. Причината в повечето страни да бъдат допускани почти безконтролно е, че от гледна точка на съответните здравни власти те не са нищо повече от вода с подсладител. И като такива не представляват непосредствен здравен риск. Но това води до липсата на реален контрол върху разпространението и използването им, което комбинирано със склонността на част от хората да им се предоверяват за сметка на истински лекарства може да има потенциални негативни последици за здравето.

Facebook Коментари

© 2015-2017
zanaukata.eu

Харесайте ни във Facebook!


Затвори