Персонализирана ваксина срещу меланом дава надежди за бъдещото лечение на коварната болест


Учени от САЩ обявиха резултатите от ограничен тест на противоракова ваксина, която години след прилагането си държи болестта под контрол, пречейки ѝ да се разпространи в тялото.

Ваксината работи, като учи организма да разпознава специфични протеини, характерни за меланома – един от видовете рак на кожата. Според данните дори 4 години след ваксинацията, организма на получилите я все още продължава да разпознава правилно тези протеини. Нещо повече – през това време организма дори се е научил да разпознава още характерни за меланома протеини.

Самата ваксина е персонализирана – тоест, тя се създава за всеки пациент поотделно, като се използва биологичен материал от собствения му тумор. След това се изследва РНК, която е генетичния „шаблон“ на протеините, съдържащи се в клетката. На база на получената информация учените определят кои са протеините, които се съдържат в един или друг вид ракова клетка. Тези протеини, наричани неоантигени се явяват своеобразна „алармена система“ за организма.

Всичките 8 пациента са получили ваксина 4 месеца след като се претърпели операция. След това са наблюдавани в продължение на 4 години. В края на този период всички те са живи, а 6 от тях нямат никакви признаци на активно заболяване.

Макар това да са повече от впечатляващи резултати, учените са умерени в очакванията си. Основната причина за това, е, че експерименталната ваксина е приложена върху много малък брой хора. В бъдеще ваксината трябва да бъде изпробвана върху доста по-голяма група, а също трябва да бъде ускорен и производствения ѝ процес, който в момента е между 12 и 20 седмици. Въпреки това, този медицински пробив подсказва за бъдеще, в което медицината постепенно намира начин да се справя с някои от най-упоритите и тежки заболявания.


Източник: Hu, Z., Leet, D.E., Allesøe, R.L. et al. Personal neoantigen vaccines induce persistent memory T cell responses and epitope spreading in patients with melanoma. Nat Med (2021). https://doi.org/10.1038/s41591-020-01206-4

© 2015-2019
zanaukata.eu

Харесайте ни във Facebook!


Затвори