Странен звезден обект е и един от най-редките в галактиката


Нищо не е по-странно от космоса – планети, изградени от диаманти; мистериозни радиосигнали, прекосяващи невъобразими разстояния; черни дупки, милиарди път по-масивни от Слънцето; галактични ядра, светещи със силата на 600 трилиона слънца и още, и още. Към този списък учените наскоро добавиха много необичайна звезда, която може да се окаже един от най-редките обекти в галактиката ни.

Става дума за звездата J005311, намираща се на около 10 000 светлинни години от нас, в съзвездието Касиопея. Открита е сред изображения на космическия телескоп WISE.

На учените е направило впечатление, че звездата има излъчване единствено в инфрачервения спектър, но не и във видимия. Тази странна комбинация ги е накарал да ѝ обърнат по-специално внимание.

Чрез анализ спектъра на звездата и на мъглявината, в която тя се намира, учените са открили нещо още по-странно – тя не съдържа нито водород, нито хелий. За да е още по-странна, тя е притежава и доста силен слънчев вятър, от порядъка на 16 000 км/с.

Най-вероятното обяснение според учените е, че J005311 всъщност е „рожба“ на две отдавна умрели звезди, които впоследствие са се слели, давайки живот на новата звезда.

В началото и двете звезди са били малко или много подобни на нашето Слънце, но в края на живота си са изгубили всичките си запаси от водород и хелий, превръщайки се в две бели джуджета. След това те са се слели в едно ново бяло джудже и нарасналата маса е била достатъчна, за да започне вторичен ядрен синтез. Но този път в космическите пещи се образуват по-тежки елементи.

Шансовете да се роди такава звезда са изключително малки – учените не допускат да има повече от 5-6 такива обекта в цялата ни галактика.

Още по-удивително, е че изобщо сме успели да открием подобна звезда – тя се е образувала една преди няколко хилядолетия и живота и също ще трае толкова, преди да изчерпа ядреното си гориво, да умре в експлозия на свръхнова и нейно място да остане мъртва неутронна звезда.


Източник: phys.org

Снимка: Vasilii Gvaramadse/Moscow University

© 2015 — 2023
zanaukata.eu

Харесайте ни във Facebook!


Затвори