Всички клетки в тялото са с еднакъв геном. Въпреки това, от този еднакъв геном се оформят 200-те вида специализирани клетки, изграждащи различните части на телата ни. Как е възможно това?

Това се постига благодарение на т. нар. епигеном – химически маркери, прикрепящи се към ДНК и активиращи или подтискащи гени. Епигеномите на различните клетки се различават. Когато в тях има смущения, те могат да допринесат за възникването и развитие на множество болести сред които рак, Алцхаймер, диабет и аутизъм. В тази връзка, изучаването на епигенома може да е критично значение за по-доброто разбиране на молекулярната основа на различните заболявания и оттук – до разработването на нови средства за лечение.

Учени от Училището по медицина към Вашингтонския университет създадоха първата подробна карта на човешкия епигеном. Тя съдържа подробни описания на 111 типа клетки и тъкани плюс частично описание на още много други типове клетки.

Учените описват постижението като началото на „описване на хората в молекулярни детайли“.

Епигенома е и своеобразна пресечна точка между генома и околната среда. За разлика от ДНК-то ни, нашите епигеноми са динамични и в могат да бъдат повлиявани от промени в начина ни на живот, като режим на хранене, спорт, приемане на лекарства.

Към проекта за описване на човешкия епигеном, е създадена специална общодостъпна информационна система (http://epigenomegateway.wustl.edu/browser/roadmap/), която ще позволи на специалистите бързо и лесно да търсят специфични данни. По този начин учени от цял свят ще могат да сравнят епигенома на хора заболели от дадена болест с този на здрави хора и да се опитат да разберат кои са ключовите предпоставки за възникването ѝ.

Източник: http://news.wustl.edu/news/Pages/Scientists-unveil-map-of-human-epigenomes-in-effort-to-fight-disease.aspx

Снимка: www.msu.edu