Ваксините спасяват милиони човешки животи. И въпреки това винаги има хора, които са против използването им. Причините може да са различни — от обикновено агресивно невежество, през религиозни съображения, до напълно разбираеми опасения от това какви биха могли да бъдат потенциалните скрити дългосрочни ефекти от една или друга ваксина. За щастие, по отношение на последното, поне половинвековен опит ни дава немалко от нужните отговори. А те са особено важни в условията на нестихващата COVID-19 пандемия, когато нуждата от широко приложение на ваксини е по-голяма откогато и да било.

Историята ни учи, че острите странични ефекти при ваксините са изключително редки и ако такива съществуват, то те обикновено се проявяват в рамките на първите няколко месеца от началото на масова кампания по ваксиниране. На такъв срок се подчиняват известните случаи на остри странични ефекти, предизвикани от ваксините против: детски паралич; жълта треска; грип; морбили, паротит и рубеола. Всички те са имали сериозни странични ефекти, засегнали изключително малък брой хора. И въпреки това, те се считат за успешни, тъй като здравните рискове от тях са многократно надхвърлени от ползите, които са донесли на цели популации от хора. Допълнително от това, технологиите, стоящи зад различните ваксини против COVID-19 се изучават и развиват от десетилетия преди избухването на настоящата епидемия, противно на донякъде ширещото се мнение, че това са съвсем нови технологии.

иРНК ваксините, разработвани от компании, като Moderna и Pfizer-BioNTech, използват информационна РНК, чрез която организма получава конкретни указания как да се бори с вируса. Всъщност, по тези ваксини се работи от поне 3 десетилетия, като преди да бъдат реално използвани против COVID-19, те са изследвани като решение против грип, СПИН, бяс, Зика, а също така се очертават обещаващо бъдещо средство в борбата срещу някои ракови заболявания. В рамките на тези по-ранни изследвания вече са провеждани клинични изпитания върху хора — фази 1 и 2. Допълнително от това, времето на престой в организма на внесена иРНК е ограничено — веднъж предала необходимата информация, тя се разгражда, което ограничава по-нататъшното ѝ въздействие върху процесите на произвеждане на нови протеини върху повърхността на клетките ни.

Ваксините с вирусен вектор, разработвани от компании, като AstraZeneca и Johnson & Johnson, използват безвреден за хората вирус, който доставя ДНК указания за създаването на защитен механизъм срещу вируса, причиняващ COVID-19. Учените обаче работят върху създаването на подобен механизъм за доставка на инструкции поне от 70-те години на миналия век, като през годините наученото до момента е използвано съвсем наскоро — при създаването на ваксини против избухналата епидемия от Ебола. Този тип ваксини също се считат за обещаващи в борбата срещу други инфекциозни заболявания, сред които СПИН, ЗИКА и обикновен грип.

Трябва ли да сме загрижени за здравето си, когато се наложи да приемем нов вид ваксина? Разбира се! Това е нормална и отговорна постъпка — внимателното самонаблюдение, когато е извършено сред достатъчно голям брой хора, е надежден начин бързо да се добие важна информация дори за най-скритите странични ефекти в дадена ваксина.

Имаме ли обаче рационални основания да считаме ваксина за толкова голям риск, че да да предпочетем сляпото излагане на болестта, като по-малко зло? Категорично НЕ! Данните от много десетилетия проучвания, разработка на ваксини и следене на страничните им ефекти показват, че дори онези, които са имали най-остро изразени странични ефекти, са били открити много бързо и са били валидни за изключително малък брой хора, на фона на общия брой ваксинирани. Което означава, че отказвайки ваксина, човек на практика избира далеч по-рисково поведение от здравна гледна точка.

Дават ли „пълна гаранция“ ваксините, че няма да се разболеем? Не и вероятно никога няма да могат. Те обаче чувствително намаляват риска да се разболеем. И по-важното — ако все пак това се случи, протичането на болестта в огромен брой от случаите минава много по-леко и с чувствително намален риск от летален изход. Понастоящем в световен мащаб са поставени почти 7 милиарда дози ваксини против COVID-19, а броят на хората, които са имунизирани е малко под 3 милиарда.

Източници:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/1690918/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK236293/

https://academic.oup.com/jtm/article/23/5/taw045/2579333

https://web.archive.org/web/20100827075134/https://thl.fi/en_US/web/en/pressrelease?id=22930

https://www.consilium.europa.eu/bg/infographics/covid-19-mrna-vaccine/

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1525001604013425

https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/birthsdeathsandmarriages/deaths/articles/deathsinvolvingcovid19byvaccinationstatusengland/deathsoccurringbetween2januaryand2july2021

https://ourworldindata.org/covid-vaccinations?country=OWID_WRL