От десетилетия учените търсят първото поколение звезди – древни космически реликви от ранната Вселена. Сега изследователи от Университета в Толедо (Охайо) смятат, че най-сетне са ги открили.

Учените са използвали космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST)  и получените данни показват следи от т.нар. звезди от Популация III (Pop III) – първите светила, формирани след Големия взрив.

Тези звезди са съставени почти изцяло от водород и хелий, с едва доловими следи от литий – единствените елементи, съществували непосредствено след зараждането на Вселената.

Смята се, че те са се образували около 200 милиона години след Големия взрив, но са изчезнали отдавна. Днес учените могат да ги търсят единствено чрез слабия отпечатък, който са оставили в светлината на най-далечните галактики.

Новото изследване анализира наблюдения на галактиката LAP1-B. Тя е образувана в малък „ореол“ от тъмна материя с маса около 50 милиона слънчеви маси, съдържа свръхмасивни звезди, групирани в компактни купове. Според учените, всичко това са основни теоретични критерии за система тип Pop III.

Допълнително доказателство идва от газа около LAP1-B, който показва изключително ниско съдържание на метали. Това подсказва, че системата е толкова млада, че първите ѝ масивни звезди тъкмо са избухнали като свръхнови, обогатявайки околното пространство с първите следи от метали.

Макар резултатите да са впечатляващи, учените все още не говорят за окончателно потвърждение. Остават неизвестни, като количеството материя, изхвърлено от първите свръхнови и точността на сегашните компютърни модели, описващи физиката на ранната Вселена.

Източник: Eli Visbal, Ryan Hazlett, & Greg L. Bryan (2025). LAP1-B is the First Observed System Consistent with Theoretical Predictions for Population III Stars. The Astrophysical Journal Letters, Vol. 993, No. 1, L17. DOI: 10.3847/2041-8213/ae122f